Лични средства
Вие сте тук: Начало Изследвания Статии ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ – ТРУДНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ – ТРУДНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ –

ТРУДНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

 

“Откриват високотехнологична библиотека в Тимбукту”

новина от българския сайт днес+, 24.01.2009, 23:04

 

 

Андрей Бояджиев, Андрей Лунин, Димитър Григоров

„Битът определя знанието”, ако трябва да перифразираме Маркс най-малкото, имайки предвид съвременното двойно значение на думата бит в българския език. В условията на динамично развиващи се нови технологии и повсеместна „пауърпоинтилизация” на науката , акцентираща особено силно върху формата (понякога за сметка на съдържанието), в България на преден план излиза необходимостта от създаването на различни електронни ресурси чрез дигитализация. Освен от обективни причини, като да речем развитието на новите технологии, необходимостта от дигитализация се засилва и от влизането на България в ЕС, което за добро или лошо ѝ дава възможност да разчита на големи средства в областта на електронното съхранение на културното наследство. Впрочем, вече в страната се изсипват немалко пари по тази линия. Наличието на значителен финансов ресурс повдига въпроса за разумното му усвояване. Ето защо дигитализацията тепърва ще бъде обект на обществен интерес, както показва една съвсем наскоро излязла критична публикация във в-к „Капитал”, озаглавена „Neraboti.com Библиотеките в България са на светлинни години от големите възможности на новите технологии” .

 

 

* * *

Целта на настоящата публикация е да очертае, доколкото е възможно, състоянието на дигитализацията в областта на хуманитарните науки като цяло и историческите дисциплини в частност. Накратко ще бъдат посочени основните теоретически публикации, свързани с настоящата проблематика. Изложението ще се фокусира върху два основни случая – един частен и един общ: състоянието на дигитализацията в най-старото и най-голямото висше учебно заведение – Софийския университет „Св. Климент Охридски” и „дигиталното настояще” на хуманитаристиката в България. Националната перспектива ще бъде разширена и коригиране чрез регионално сравнение с балканските съседи, като тук акцентът ще падне върху дигитализацията в Сърбия. Въз основа на това първоначално „картографиране” ще се опитаме да посочим досегашните постижения и да набележим неизбежните слабости, които са били допускани. Същевременно ще се помъчим да предложим определени перспективи за бъдещето. Естествено държим да е ясно, че предложеното от нас няма никакви претенции нито за изчерпателност, нито за педантично-формалистична критичност, а по-скоро цели да повдигне една спокойна дискусия за настоящето и бъдещето на дигитализацията в България. Преди да преминем към изложението е необходимо са отделим място за дефиницията на нашето основно понятие – дигитализацията. И така

КАКВО Е ДИГИТАЛИЗАЦИЯ?

Това е процесът, при който чрез сканиране (или друг способ) се създава електронно копие на даден аналогов информационен носител. Качеството и характерът на дигитализирания сурогат се определят от това какво ниво на разделяне на Съдържание от Представяне е постигнато. Като пример може да се посочи една дигитализирана страница от книга, която макар и в електронен вид не се различава коренно от първичния си аналогов оригинал и един пълнотекстов вариант на тази страница, където чрез ОСR технология  е постигнато пълно взаимодействие на потребителя с текста (търсене, редактиране, манипулиране... при условие, че има нужните административни права естествено)

Банална истина е, че като правило историческите извори се събират и обработват в съответни хранилища – музеи, библиотеки, архиви. Не бива да забравяме, че архивите са определяни като „наша обща памет” и задачата им е да пазят културно-историческото наследство за бъдещите поколения при гарантиране на съответната му достъпност. Дигиталният документ, наред с фотокопието и микрофилма, е едно от средствата за осигуряване на съхранение и същевременно на достъп.

По думите на сръбския автор Слободан Мандич „дигиталният документ представлява нова парадигма, с която днешните генерации изследователи и ползватели на архивно градиво свикват, парадигма, която ще бъде разбираема за бъдещите изследвачи” . Дигиталният документ облекчава достъпа и осигурява съхранението на оригинала без да го заменя. Идеята е само да се избегне ползването на оригиналите, освен при необходимост, за да се запазят по-добре.

Две други понятия, които съпътстват дигитализацията, също се нуждаят от уточнение: става дима за предвизуализацията и поствизуализацията.

Предвизуализацията в случая се използва за описание на дейностите предхождащи дигитализрането на ресурсите и тяхното евентуално качване в интернет и включва основно избор на това, което ще се дигитализира и изработване на критерии за систематизирането му. Успешната предвизуализация е основно условие за постигане на качествени рзултати при самата дигитализация.

Поствизуализацията е процес, който се извършва след като е осъществена дигитализацията. Тя има две страни. Първо, тя трябва да осигури разпространението на резултатите от дигитализацията, т.е. дигитализираните ресурси да бъдат наистина използвани от целевите групи, за които са създадени и по този начин да се изпълнят една от основните цели, към които се стреми дигитализацията – осигуряване на облекчен достъп. Второ, поствизуализацията трябва да определи какви насоки ще поеме дигитализирания ресурс – дали той ще развива количествено като се разширява броя на дигитализираните единици в определен раздел или пък ще се допълва с нови теми? Дали ще се усъвършенства качеството дигитализираните материали чрез да речем спомената по-горе ОСR технология или пък ще се наблегне само на развитието на количествената и тематичната страна на развивания електронен ресурс? За успеха на поствизуализацията в немалка степен съдейства обратната връзка между екипът, който поддържа и развива съответния ресурс  и потребителите му. В резюме, поствизуализацията трябва да направи така, че резултатите от дигитализацията обазно казано да не потънат някъде в последната миля или пропастта между науката, потенциалните потребители и краткосрочната проектоотчетност и публичност.  

 

ЛИТЕРАТУРА

 

С определени условности би могло да се твърди, че обвързването на хуманитаристиката с дигитализацията и IT в България се развива в едни средни за Европейския съюз темпове. На фона на тези задоволителни резултати, обаче прави впечатление недостига на теоретична литература и почти пълната липса на някакъв научен дебат, засягащ разглеждания тук проблем.

Все пак публикации има. Като пример можем да посочим достиженията, свързани с дигитализацията на църковно-славянски ръкописи . В тази проблематика се открояват имената на А.Ангушева, А. Милтенова, М. Димитрова, М. Добрева, А. Бояджиев, С. Велев и други. Анализ на тази литертура (А. Бояджиев)

Съвсем наскоро излезе Том №6 на издаваното от Института за литература към БАН списиание Scripta & e-Scripta . Половината съдържание е отделено на проблемите на дигитализацията на „южнославянските ръкописи”. Самият брой излиза в рамките на проекта „Slovo: Towards a Digital Library of South Slavic Manuscripts” благодарение на финансовата подкрепа на Austrian Science and Research Liaison Office in the ASO-CALL Research Cooperation and Networking between Austria and South-Eastern Europe.

Наличието на цели 6 броя от периодично издание, половината съдържание на което е специализирано в проблемите на дигитализацията на ръкописи, показва наистина сериозния интерес и реалните действия на филолозите в разглежданата област.

В контекста на историята правят впечатление изследванията на доц. д-р Юри Тодоров от катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в Исторически факултет на Софийския университет . Тук по-подробно ще се спрем само на публикацията на този автор, посветена на електронните архиви, която преди няколко години излезев сп. История.

Въпреки посочените изследвания за съжаление все още би било трудно да определим въпроса за връзката между хуманитаристиката и новите технологии като научна проблематика.

За разлика от България в страни като САЩ, Великобритания, Германия, Холандия, Русия и скандинавските държави дигитализацията на хуманитарното познание и неговото електронно обучение вече са се превърнали в сериозно изследователско поле както на практическо, така и на теоретическо ниво – достатъчно е да се отбележи съществуването на термини, обозначаващи специфични дисциплини в рамките само на историческата наука. Така в англоезични свят съществува history and computing и historical information sciencе, на немски се използва historiche Fachininformatik, в Холандия – historiche informationkunde, а в Русия – историческая информатика.  Под влиянието на тези термини в съседна Сърбия сега се въвежда термина kompjuterizacija i istoriografija .  

Разбира се, тук трудно могат да се представи пълен обзор на световните изследвания, посветени на дигитализацията в сферата на хуманитаристиката като цяло и историята в частност. Ще се спрем само на две сравнително нови публикации, които представляват добри примери за превръщането на дигитализацията в изследователско поле. Първият е от Финландия – страна със силно развити информационни технологии. Това е сборникът E-learning History: Evaluating European Experience, издаден в Турку, Финландия под редакцията на финландските специалисти-историци Сирку Антонен, Тапио Онела и Хенри Терхо . В книгата много добре са формулирани основните възможности и предизвикателства, които произлизат и възникват при електронното обучение и дигитализацията на в случая историческото познание. Според едно от най-важните заключения на авторите дигитализацията трябва да обслужва историческото познание, а не обратното – историческото познание да обслужва информационните технологии. Макар, сборникът да е посветен на историята, очевидно е, че много от въпросите, поставени от авторите, се отнасят и до останалите хуманитарни познания.

Вторият пример идва от Сърбия – съседна държава, в която информационните технологии не са на особено високо равнище. В същото време създаването на електронни ресурси в областта на хуманитаристиката и историята макар и отскоро се развива бурно и дава впечатляващи резултати поне в сравнителен балкански план. През 2008 г. Историческия архив на Белград издаде книгата на Слободан Мандич (цитирана вече в бележките под линия) Kompjuterizacija i digitalizacija 1995-2005. Книгата проследява в историческа перспектива развитието на дигитализацията в историческата наука в края на 90-те години на 20 век и началото на 21 век. Авторът се спира на различните типове компютърно използване и представяне на историческото познание. Изданието съдържа богат списък с уеб адреси чисто историческо съдържание, а също така на такива, които са посветени на историята и нейната връзка с информационните технологии. Два параграфа са отделени за дигитализацията на архивно градиво и електронни исторически извори. Тук Мандич представя значението на понятието „дигитален документ” и запознава читателите с фундаментални дигитализационни проекти като Аmerican Memory  на Библиотеката на Конгреса, който първоначално е бил на дискове, а в следващия етап резултатите от дигитализацията са станали достъпни посредством мрежата, проектът на Националната библиотека на Франция Gallica , проектът на Европейския съюз TEL – The European Library, този на UNESCO – The Memory of the World, G7/GDNL – Biblioteca Universalis и т.н . Особен интерес представлява представянето на дигитализацията в Сърбия и най-вече наличието на Национален център за дигитализацията, създаден още през 2002 г. с цел дигитализиране на културното и научното наследство в западната ни съседка .

Краткият обзор на литературата, посветена на дигитализацията и навлизането на новите технологии в полето на хуманитарните науки, е само едно нахвърляне на контурите на бъдещи по-сериозни анализи на досегашните публикации. При всички случаи, обаче, напредъкът в теоретическото осмисляне на връзката между дигитализацията и хуманитаристиката е факт, с който българската наука трябва да се съобразява.    

 

АЛМА МАТЕР СЕ ДИГИТАЛИЗИРА? Дигитализация в Софиийския университет в областта на хуманитарните науки

 

През 2008 г. Софийския университет „Св. Климент Охридски” спечели цели два проекта, финансирани от МОН, които са свързани с дигитализацията на културно-историческо наследство, колкото и общо да е последното понятие. Тези проекти са спечелени от хуманитарни факултети – става дума за проектите „SUDigital – Дигитални ресурси за проучване, опазване и популяризиране на българското-културно историческо наследство” и „” (името на проекта) на Факултет за славянски филологии. Така дигитализацията в рамките на най-старото и авторитетно висше учебно заведение в страната е финансово осигурена, което обаче я изправя пред нови предизвикателства. Дали наистина тези предизвикателства са нови? За да разберем, нека се обърнем към това, което е извършено до момента в сферата на създаването на дигитални ресурси.

Като един от центровете на дигитализацията в СУ с потенциал и оправдани амбиции да се прецърне в единен център, координиращ процеса, се оформя Университетската библиотека. Тя разполага с елекронен католог, функциониращ чрез програмата „Алеф” и развива електронен ресурс достъпен чрез интернет. Той се състои най-вече от монографии в различни области на хуманитарните и точните науки (да се провери дали са дигитализирани други материали, които обаче не са качени в мрежата) . Библиотеката е логичният евентуален лидер в дигитализацията на университетско ниво не само, защото разполага с огромен ресурс, който да бъде обект на бъдеща дигитализация, но и поради това, че представители на УБ са част от т.нар. Комисия за дигитализация към Министерството на културата, която вероятно ще играе ролята на координиращ орган в национален мащаб. Изглежда, че основната задача на УБ е да впише бъдещата университетска дигитализация в рамките на общоевроейския проект Europeana, за който ще стане дума по-надолу. Тази задача би трябвало да се осъществява в сътрудничество със спомената комисия към Министерството на културата. Същевременно беглият поглед по сайта на библиотеката показва, че извършеното дигитализиране в смисъл превръщане на „хартиени” ресурси в електронни е недостатъчно като обем или пък все още не е изцяло достъпно в мрежата. Съществуващият на сайта ресурс се състои главно от споменатите по-горе digital born documents.

Същото може да се каже изобщо за електронните ресусрси на СУ, поне що се отнася до хуманитарните факултети и научни звена. Тук е излишно подробно да се описват всички сайтове на хуманитарни факултети, електронни сайтове и списания, лични преподавателски блогове и т.н. В бележка под линия сме посочили тези от тях, които сме издирили до момента .

Засега единствените сайтове на факултетно или полуфакултетно равнище, който се занимава с дигитализация като процес, при който чрез сканиране (или друг способ) се създава електронно копие на даден аналогов информационен носител, са telamon.proclassics.org  и anamnesis.info .

Telamon.proclassics.org е поддържан от Факултета за Класически и нови филологии. Целта проекта, лице на който е посоченият сайт, се състои в в създаването на дигитална библиотека за откритите в България древногръцки надписи, които са повече от 3500 и са създадени между 6 пр. Хр и 4 сл. Хр. Намерените до средата на 80-те години са публикувани от Георги Михайлов в Inscriptiones Graecae в Bulgaria repertae.

В момента ударението е поставено върху дигитализирането на надписи от най-важните полиси в Римска Тракия Филипополис и Августа Траяна. Тези надписи са около 1600, 1200 от които са включени в Inscriptiones Graecae. Една трета от публикуваните във въпросното издание надписи се нуждаят от допълнителна редакция, а 400 от наличните паметници са непубликувани или пък са публикувани в различни, много често недостъпни публикации на български език.

Планира се стандартът при прилагането на XML в енкодирането на епиграфските паметници, известен като EpiDoc да бъде използван за нуждите на проекта .

На сайта са качени 3 надписа, които са кателогизирани по брой, място, където са намерени, дата, вид текст и тип паметник .

 Аnamnesis.info се поддържа от преподаватели, докторанти и студенти на исторически факултет на СУ и е включен към ресурсите на факултета (това заключение подлежи естествено на допълнителна проверка). На сайта чрез сканиране в pdf формат са качени множество архивни документи, нормативни актове, пропагандни брошури, статии от пресата и периодиката, пропагандни албуми и други материали с пропагандно съдържание, фотоматериали, съхранявани в архивохранилища, форматирани във flash, снимки, картички, исторически карти и т.н. В допълнение, трябва да отбележим, че на този сайт има примери за дигитализиране на аудио и видео исторически източници – съответно в avi и mp3 формати. Като недостатъци на дигитализацията, представена в anamnesis.info се очетават не особено ясния подбор на дигитализираните источници и тяхната класификация, като подбора в немалка степен е свързан с личните предпочетания на поддържащите сайта, съхраняването на писмените извори на ниво картинки и липсата на възможност за браузване по съдържание или ключови думи и слабата поствизуализация – т.е. съмнително е доколко дигитализираните материали са станали част от обучението например в самия факултет. Ще видим, че подобни слабости са характерни общо-взето за цялата дигитализация в България, но тaзи констатация в случая може да служи само като оправдание.

Това е един сайт, подготвен от преподавателите, настоящите и бивши студенти от специалност “Балканистика” на СУ “Св. Климент Охридски”, който има за цел да ви информира за изучаването на албанската литература, култура и език в България и за българските преводи и публикации в тази област.

Сайтът се поддържа и редактира от д-р РУСАНА БЕЙЛЕРИ, преподавател в СУ. Представените материали са наши преводи и авторски разработки, а последният раздел насочва към други български специализирани и художествени издания по темата. Някои статии са достъпни на английски и албански език. Текстовете могат да бъдат ползвани свободно за нетърговски цели със съответното позоваване.  

В заключение...

 

 

ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА: в национален мащаб

Ако в рамките на СУ Университетска библиотека се оформя като център на дигитализацията, то изглежда, че лидер в дигитализацията в областта на хуманитаристиката в национален мащаб е Народната библиотека. Поне достъпните електронни ресурси, които тя предлага се отличават с разнообразие и количество. Тя е и единствената институция, която целенасочено е сканирала преса и периодика в периода на Възраждането и за времето от 1878 до 1944 г . Изработването на проектa на Народна библиотека за гъздаване на дигитална библиотека е свързано с приоритетното реализиране на програмата за реформи в технологиите в Националната библиотека и по-точно с дигитализирането на библиотечните фондове и необходимостта от организиране на работата на Дигитален център на Националната библиотека и т. нар. Дигитална библиотека. По-подробно с целите и задачите на проекта интересуващите се могат да се запознащят на страницата на самата библиотека, където е публикуван доклад по проекта .

Какво предлага електронния  масив на НБКМ? Каталогът му се състои от сл;едните раздели: БИА Кореспонденция, БИА Документи, БГ Периодика до 1944, Ръкописи, Ориенталски Дефтери Ориенталски Старопечатни, Оригинална графика, Печатна графика, БГ Периодика 1844-1878, Ориенталски Документи, БИА Кондики, Славянски кирилски печатни ХV-ХIX, Oriental MSS, Ориенталски Ръкописи, Ориенталски Сиджили, Картографски Издания, Печатни портрети, Албуми и каталози, БИА Портрети и снимки

    В случая с вестниците ресурсите са дигитализирани на етап съхраняване и представяне в интернет. Те са в jpg формат. Основният им проблем е свързан с това, че са снимани с фотоапарат на 180 точки и ако не са били сканирани на по-вискока резoлюция, т.е. ако не са били запазени в един архив за сигурност по-качествени изображения, то за продължаването на дигитализацията на съдържанието на самите вестници, ще трябва да се сканира или заснема всичко наново.

    Като подробност можем да посочим, че на сайта на библиотеката са качени библиографски каталог за руската емиграция в България  и уърдовски файлове на съдържанието на сп. Библиктека, 2003-2005 .

    Въпреки слабостите, които характеризират някои аспекти на дигитализацияпта в НБКМ, е трудно да се открие наличието на по-сериозен дигитален масив от този не само като количествo, но и като разнообразие. Народна библиотека „Иван Вазов” в Пловдив също се занимава с дигитализационни проекти, но на страницата озаглавена „Електронни ресурси” не се открова истинска дигитализация , а на страницата, наречена „Колекции” се мъдри само афоризмът на Алберт Айнщайн „Въображението е по-важно от знанието” , който като че ли описва ситуацията. Интересно е, обаче, че именно процесът на дигитализране на Наропднота библиотека бе обект на една от първите критични реакции на пресета, посветени на дигитализацията в България. Става дума зе вече цитираната публикация на авторитетния седмичник „Капитал” - Neraboti.com: Библиотеките в България са на светлинни години от големите възможности на новите технологии .  Съдържанието на статията е поднесено атрактивно, което го прави лесно за възприемане от един сравнително широк кръг в рамките на иначе ограничената сравнително елитарна читателска публика на издаднието. В същото време по-внимателния поглед ще открие, че зад атрактивния стил на писане и много от очевидно правилните заключения се крие голяма доза субективност и повърхностност. Ето защо ще отделим малко повече място на въпросната статия.

    Кои са основните ѝ тези? След увод за липсата на читатели и лоши служители, авторите заговарят за това, което те наричат „Дигитална Европа” – става дума за проекта Europeana, който по-нататък и ние ще разгледаме подробно. Въпреки фалстартът инициативата е представена възможно най-ласкаво, за да изпънат вероятно българските слабости в следващия параграф, наречен „По същото време в България”. В него се казва, че България също е член на европейската инициатива, но при нас „процесът на дигитализиране стига само до ниво сканирана снимка и описване на страниците със специални думи, за да се улесни търсенето”. Това е една очевидна констатация. След това думата е дадена на Игор Чипев (да се говори с него), директор дирекция „Книга и библиотечно дело” към Министерство на културата. „По думите му първо ще бъдат дигитализирани най-ценните неща и ще се задоволява интересът само на ограничен кръг от аудиторията - предимно учени и студенти. Така, например в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” процесът по дигитализиране на съдържанието е започнал още през 2006 г. и се осъществява както по линия на европейски програми, финансирани от ЕК, така и чрез национални инициативи, субсидирани от министерствата на финансите и на културата” . Не е известно дали МОН също участва поне според думите на служителя на културното министерство, което ако не е целенасочен пропуск, показва явната липса на елементарна координация между институциите. Тази липса обаче остава незабелязана от журналистите.

В интерес на коректността публикацията представя гледната точка на човек от библиотеката – Анета Дончева (да се говори с нея), зам.-директор на Народната библиотека. Според нея са дигитализирани над 12 GB разнообразни източници. Те са достъпни на интернет сайта на институцията и засега се предоставят безплатно. Според журналистите обаче ставало дума само „за колекция от старопечатни и редки издания, славянски и чуждоезични ръкописи, документи на Ориенталския отдел и картографски елементи”  – впрочем, едно крайно непълно описание на наличния дигитален ресурс.

Една от най-ценните информации в публикацията на „Капитал” е свързана с въпроса за авторските права. „Нито едно от защитените с авторски права произведения в България не може законно да попадне в електронно обращение”, казва Игор Чипев. По закон авторските права не могат да се търгуват и съответно не могат да бъдат продадени на този, който се занимава с електронно разпространение на текстове. Така се оказва, че в България не е възможно да има легитимен разпространител на електронни текстове. По думите на Чипев единственото решение е генерална промяна в Закона за авторското право” .

Последниата част от журналистическия материал е посветена на евентуалните обяснения за трудностите, които среща дигитализацията в България като думата е дадена на различни, нека да ги наречем експерти. Според доц. д-р Милена Цветкова (преподавател ФЖМК, катедра Печат и кногоиздаване), преподавател по „Съвременно световно книгоиздаване” в Софийския университет, клишираният начин, по който се мисли за библиотеките, и демодираното отношение към читателя са основните причини за липсата на политически и обществен интерес към тях. Образователният експерт Юлиан Попов се съгласява. „Проблемът на библиотеките е, че те не съумяват да се изградят като центрове за общуване. В тях трябва да се инвестира - и пари, и политически интерес, и доброволен труд”, казва той. Светлозар Желев, директор „Книгоиздаване” в издателство „Сиела” и член на управителния съвет на асоциация „Българска книга” е на мнение, че за библиотеките не може да се мисли извън контекста на цялостното развитие на образованието и отношението към науката. Той коментира, че държавата отдавна е абдикирала от тези области, а и не вижда политическа воля за решението на проблемите в тях. „Защото библиотеките не печелят гласове на изборите, но изграждането на пътища печели”, обяснява простичко Желев и продължава: „Не може да се каже, че парите са най-важният проблем на библиотеките, но със сигурност са проблемът, към който водят всички останали проблеми като липса на обучен персонал, богатство на библиотечния фонд, достъп до интернет или дигитален достъп до различни бази данни.”

Накрая ще завършим с началото на публикацията: „Последният път, когато влязох в библиотека, бешеееее...”, почесват се по главата и обръщат очи нагоре с неловка усмивка по-голямата част от минувачите, които спираме на улицата с този въпрос. Не могат да си спомнят. Но не защото не четат, а защото библиотеките отдавна не са популярно и привлекателно място за четене. Когато вече има модерни, уютни книжарници, в които те посрещат с чаша кафе, приятна музика и усмивка. Има и блогове за книги, където можеш да общуваш с хора със сходни на твоите интереси. Има и дигитални библиотеки, които предлагат достъп до световното културно наследство на един клик разстояние, без да ти се налага да излизаш от вкъщи или да се сблъскваш със служители в хронично лошо настроение” . Всъщност и този цитат показва, че в много голяма степен публикацията в „Капитал” е насочена колкото срещу особеностите на дигитализацията в България, колкото и срещу библиотеките в страната без обаче да обръща прекалено внимание на обстоятелството, че дълго време те са били изправени пред много по-важните за тях въпроси, свързани с рушащата се материална база, ниските заплати на служителите, че дори и непрекъснатите кражби. Ако човек отиде в хранилището за чуждестранна преса и периодика на НБКМ, намиращо се в село Бенковски ще разбере за какво става дума – в двора на селската църква вързано магаре, наблюдава изгнилата врата на старото училище. В пространството зад вратата, властта над което си оспорват белки, сънливци, порове и плъхове, се намират рафтовете с вестниците и списанията, за които през годините българската държава е отделяла милиони левове. Междудругото от тази есен покрива се срути върху изданията и сигурно това сериозно е намалило целулозата в диетата на иначе така симпатичните гризачи. За каква дигитализация говорим тогава. Ами, то е цяло чудо, че отскоро изобщо нещо се прави по въпроса.

Впрочем, след „капиталовата” публикация от НБКМ решиха да вземат мерки по външната страна на това, което тук наричаме поствизуализация и в електронните медии се появи оптимистичната информация „12300 ръкописа са дигитализирани в Народната библиотека”. С нея се осветлява донякъде една от страните на дигитализацията, протичаща в НБКМ.  Оказва се, че през последните две години са реставрирани около 12 300 листа на османо-турски език от архива на Народната библиотека и са дигитализирани ценни ръкописи в 12 100 кадъра. Това съобщава проф. д-р Стоянка Кендерова, ръководител на проекта ДАПИС. През януари 2009 г. в централното фоайе на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” е открита изложбата „ДАПИС- един реализиран проект”, в който са показани архиви и документи. Според изнесеното в елетронните медии, проектът е финансиран от Фонда за научни изследвания на Министерство на образованието и науката в рамките на конкурса „Проучване на националните културно исторически ценности”. Той е част от европейското културно наследство. В изложбата са представени над 40 броя оригинални реставрирани и дигитализирани, уникални ръкописи и архивни документи. Сред тях са „Енински апостол от 11 век”, „Добрейшовото евенгилие от 13 век”, „Препис от Корана от 15 век”, „Документи на османо-турски език за историята на българските земи”, а също и за историята на Австрия, Италия, Унгария, Гърция и Турция. „Днес виждаме, че средствата на МОН не отиват напразно и в бъдеще. Ще има все по-широк достъп до ценните архиви, които се пазят в Народната библиотека”, заявява при откриването на изложбата министърът на образованието и науката Даниел Вълчев . Естествено, би било добре да сме скептични към бодрящината на министъра, още повече, като знаем, че резултатите от проекта все още не са достъпни онлайн, а и не се знае дали изобщо ще бъдат. Също така е показателна липсата на информация доскоро за дейността на проекта. Прави впечатление и отсъствието на координация между институциите, като новината за успешният проект само подтвържадава заключенията ни за състоянието на обмена на информация между отговорните фактори, до които бяхме стигнали въз основа изявленията на чиновника от културното министество в статията на „Капитал”. Заедно с това проектът буди интерес със съчетанието между дигитализация и предхождащата я реставрация на ръкописите – подход, който заслужава адмирации.

Независимо от недостатъците си дигитализацията в Народната библиотека би трябвало да се разглежда положително особено на фона на едно друго звено, което претендира да бъде водещо в този процес – става дума за БАН и неговия Математически институт. Още през юли 2006 г. електронните медии информират за изграждането на „национален център за дигитализация по проект, финансиран от ЕС“ и откриването на „технологична линия за дигитализация на културно и научно наследство” . Ето какво се казва в информацията на Нет.инфо:

„Първата в България технологична линия за дигитализация на културно и научно наследство беше открита от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. Тази линия е част от проекта на Института по математика и информатика (ИМИ) към БАН за създаване на Национален център за дигитализация на културно и научно наследство. „С времето книги, вестници и документи могат да бъдат унищожени, поради несъвършенството на технологията, по която са направени. Цифровизацията може да ги запази за хиляди, може би и за милиони години напред”, каза Василев, цитиран от пресцентъра на министерството. Националният център се изгражда по проекта „Трансфер на знания в областта на дигитализацията на културното и научно наследство в България”, финансиран от Шестата рамкова програма на Европейския съюз. За създаването му ИМИ си сътрудничи със специалисти от Дания, Германия, Чехия, Гърция, Ирландия, Литва и други страни от ЕС. В центъра ще се извършва електронно публикуване на средновековното ръкописно наследство, дигитализация на архивни фондове (в сътрудничество с Главно управление на архивите (или Държавна агенция „Архиви”, както се нарича днес – бел. авт.) ), дигитализация на българското математическо наследство (като съставна част на Световната дигитална математическа библиотека), дигитализация на стара българска музикална периодика, дигитализация на аудиоархиви (съвместно с лабораторията за фонетика и речева комуникация на Института за български език при БАН). Работните процеси в центъра се адаптират според спецификата на конкретния проект. Това включва подготовка на метаданни, сканиране, контрол на качеството, допълнителна обработка и създаване на библиотека от сканирани материали” . Информация за дейността на центъра (не)може да се намери на сайта на института на БАН . Не се откриват и дигитализираните източници – поне ние не успяхме. Същевременно, за отбеляване е фактът, че проектът е бил стартиран, финасиран и т.н. от Министеството на държавната администрация и административната реформа, т.е. виждаме, че още едно държавно ведомство, наред с МОН и културното министерство, е работило по дигитализацията. Обстоятелство, което от една страна говори за големия интерес към дигитализацията на културно-сторическото наследство и за отсъствието на координация между институциите, от друга. Вероятно не особено успешното развитие на проекта може да бъде обяснено и с това, че дигитализация на културно-историческо наследство се ръководи от едно звено в сферата на точните науки. По този начин, целенасочено или несъзнателно техническите параметри подчиняват научните цели и задачи, както често се е случвало и в други дигитализационни проекти. Проблемът вече бе посочен при краткия анализ на сборника под редакцията на финландски историк Тапио Онела в параграфа, посветен на литературата.

След като обърнахме внимание върху състоянието на проблема в рамките на институциите, намиращи се под шапката на държавата , нека да погледнем и към „частната инициатива”. На първо място трябва да се посочи дигитализацията, която протича в рамките на НБУ. Там, наред с т.нар. digital born ресурси, които са показателни за развитието на компютаризацията в рамките на институцията , се развива и дигитализарането на архивни документи, по-специално такива от бившия партиен архив, който сега се ползва в ЦДА. Проектът се нарича „Документи от архива на БКП”  и е подпроект на „Българското общество през втората половина на ХХ век” . Проектът се изпълнява от Департамент „История”. Проектният екип включва доц. д-р Веселин Методиев, Димитър Бодуров и Веселин Чертоянов и доц. д-р Лъчезар Стоянов. Целите на проекта са  издирване и публикуване на документи от бившия Централен партиен архив на БКП - да се подберат и публикуват архивните материали както на хартиен носител под формата на Христоматия, така и в електронен вариант. Според описанието на проекта макар и съществувала относително кратко (само 45 г.), българската тоталитарна държава чрез своята идеология и практика имаше претенция да моделира личността и обществото завинаги. Въпреки нейният крах, идеологизираната система остави траен отпечатък върху бита и съзнанието на нацията. Настъпилите обществено-политически промени в България след рухването на комунизма, естествено предизвикаха интерес за изучаване и преоценка на българското общество и държава в периода 1944-1989 г. Според проектният екип историята на тоталитарното минало е станала част от учебните планове, както в средните училища, така и в университетите. Археографската обработка на документите е направена въз основа на установените правила за публикуване на архивни документи (Методически кодекс. Издание на ГУА при МС. Част ІV, с. 629-715. С., 1982). Заглавието на всеки документ съдържа вида на документа, неговия автор, адресат, кратко описание на съдържанието и дата. Правописът е нормализиран в съответствие с правописната система на съвременния български език, като са запазени стила и езика, характерни за епохата. Съкратено написаните думи, които не са общоприети съкращения, са изписани изцяло, като добавените части са поставени в квадратни скоби. С многоточие в квадратни скоби са обозначени пропуснатите части от документа, а с пунктир неразчетени думи. Резултатът доскоро бе създадеаването е специален интернет сайт, на който сравнително регулярно понев в началото се качваха дигитализирани архивни единици. Така създаденият електронен документален ресурс е разделен хронологически на два периода: 1944-1962 г. и 1963-1989 г.

Проектът „Документи от архива на БКП” е добър пример са тематична дигитализация, свързана с определен исторически период. Проектът разширява достъпа до основно архивно градиво за съвременна българска история и имаше потенциал евентуално да се превърне в сериозен образователен ресурс. Като недостатък може да се отчете липсата на устойчивост на проекта, а вече споменатото изчезване на електронната страница, вече поставя под съмнение общите му достойнства.

Длъжни сме да посочим ролята на всякакви по-малки инициативи, плод на ентусиазъм на отделни хора, които са така да се каже главно „фенове” на миналото. Повечето такива сайтове са с определена „националистическа” окраска, но това едва ли намалява огромния обем свършена работа, която едва ли е била заплатена добре, ако изобщо имат някакво сериозно финансиране. Много богати са онлайн библиотеки от типа на http://www.promacedonia.org/ (респективно http://www.kroraina.com/ ) . На тях най-често в HTML са качени множество публикации, свързани с българската и балканската история. Част от тях са публикувани преди 1944 г. Естествено, много от тях са с пропаганден характер, но това ги прави ценен изчточник за историята на пропагандата, националните стереотипи и т.н. Огромен сканиран исторически ресурс се съдържа и на специализирания в областта на военната история форум „Бойна слава” в PDF. Проблемът на тази дигитализация е в нейната хаотичност, която е плод на случайния ентусиазъм и интерес на различни потребители. Съдържанието на документите не подлежи на браузване по ключови думи и др.  

Добро първоначално впечатление остават и такива специализирани сайтове в областта на античната история и класическите филологии като Ромулус Булгарикус , представляващ двуезична библиотека за латинска литература.

За жалост липсата на каквито и да било стандарти ограничава бъдещето им използване в унифицирани национални бази данни, като това до голяма степен се отнася за повечето подобни сайтове и донякъде намалява бъдещето им значение за дигитализацията на национално ниво, без обаче да умаловажава труда на толкова ентусиастите. Всъщност именно тяханата дейност показва нуждата от целенасочена организирана дигитализация в национален план. В бъдеща изглежда, че тя ще стане факт, като това може би или по всичко личи ще се осъществява в някаква координация с големи европейски проекти. Засега такъв изглежда, че е проектът Europeana  и точно на него и допирните му точки с българската дигитализация ще се спем по-надолу.      

 

Дигитална Европа, проектът Europeana и българските му измерения

Цитираната вече публикация от „Капитал” се спира подробно на проекта, като както вече отбелязхме, го протовопоставя донякъде на българската действителност: „Така например на 20 ноември миналата година един току-що пуснат уебсайт събра десет милиона посетители. Огромният наплив беше по повод "Europeana" - дигитална библиотека по проект на ЕС. Тя има амбицията да е модерен вариант на древната Александрийска библиотека, като събере на едно място в мрежата ценни експонати от културното наследство на Европа, предоставени от музеи, библиотеки, национални архиви и организации за културно наследство в страните членки.

Проектът обаче пострада от фалстарт - сайтът на Европеана беше затворен часове след пускането му заради огромния потребителски наплив. Любопитното е, че най-голям интерес е бил проявен към портрета на „Мона Лиза”. Близо 5 милиона души от цял свят са искали по едно и също време да видят прочутата творба на Леонардо до Винчи. Според Европейската комисия (ЕК) страницата на „Europeana” е отворена двойно повече пъти от очакваното и е свалена, за да се увеличи броят на сървърите. Въпреки че оскъпи проекта със 100 хиляди евро, тoва беше изтълкувано в Брюксел като сигнал, че дигиталната библиотека се радва на неочакван интерес. „Europeana падна жертва на собствения си успех”, казва Мартин Селмайр, говорител по телекомуникациите на ЕК.

Организаторите обещаха, че базата данни ще се върне в мрежата през януари. Към момента сайтът е активен, но стартовата страница предупреждава, че търсенето е ограничено, докато се тества новият хардуер. Потребителите могат да разглеждат цифровизирана съкровищница от филми, картини, фотографии, звукозаписи, партитури, географски карти, ръкописи, вестникарски архиви, документи и книги - общо два милиона творби в началото на проекта. Очаква се до 2010 г., когато достигне пълния си капацитет, „Europeana”да съдържа 10 милиона експоната от страните членки и да работи на всички официални езици в ЕС.

Преходът от прашните рафтове и музейните хранилища към интернет не е безплатен - до края на 2011 г. ЕС ще инвестира в „Europeana” 2 милиона евро годишно, като се очаква страните членки да дадат милион допълнително. Още 119 милиона са отпуснати за свързани с „Europeana” дейности - цифровизация на библиотеки и по-добър достъп до европейското културно и научно наследство. Финансиране от ЕС се отпуска обаче само по одобрени проекти” .

Знае се, че български партньор в този проект е Математическия институт (ИМИ) към БАН. Според „Капитал” проектът още не е напълно разработен, но от материалите, които са достъпни се вижда, че става дума само за съхранение и осигуряване на достъп. Впрочем подборът на материалите, отнасящи се до България , е меко казано странен и край договори, регламентиращи „българо-съветската дружба” са качени стари снимки, монети и разбира се,  „исторически” споразумения с ЕС. ИМИ се счита за партньор вероятно поради това, че се води за Национален дигитализационен център, което както видяхме засега остава само една реалност на книга. Същевременно от разговори с д-р Анна Ангелова в рамките на т.нар. Комисия по дигитализацията се е обсъждало координирането на дигитализацията в България така че да отговори на стандартите, заложени в Europeana. Това увеличава значението на този проект за страната ни и ето защо трябва да започнем да си задаваме въпроси за него като например какви са тези стандарти и предполага ли изобщо Europeana един общ стандарт, към който да се придържаме?

Междудругото в една от най-популярните форми на новите медии в България – т.нар. блогове, вече се обсъждат и то в критична светлина качествата на „Европеана”. Тук по-подробно ще се спрем на блога на Юнуз (създателят на блога е написал, че това е името му), на който е публикуван материал „Защо юропеана е лош проект засега?” .

Според Юнуз: „Въпреки цялата високопарност, става въпрос именно за каталог. Проектът си партнира с държавни и публични организации, които публикуват съдържанието (силно препоръчително на свои собствени сайтове) и предоставят метаданни за него, които да бъдат включени в базата от данни на Европеана” .

Блогърът счита, че това не е особено удачно, защото „В един каталог метаданните са по-важни и по-критични от обектите. Обектите са абстрахирани до принадлежността си към краен брой характеристики. Този принцип работи относително добре в централизирани институции с внимателно изработени и спазвани правила, като например в библиотеките, ЕСГРАОН, фирмения регистър. Но не е много ясно доколко е удачен в начинание, въвличащо стотици организации, хиляди хора, повече от двайсет езика и коренно различни видове обекти, обединени от нещо толкова общо като принадлежност към културата на една цивилизация. Струва ми се, че не е възможна изчерпателна и едноизмерна подреденост .

    Все пак значението на проекта изисква по-внимателен анализ на неговата функционална спецификация . (Андрей Лунин)

Бихме могли да завършим този параграф с още един цитат от блога на Юнуз: „В крайна сметка, има сериозна опасност това да е още един проект тип „административна гордост” по подобие на туристическите имиджови сайтове, комисионирани от разни правителства, които едва ли някой ползва, за да си планира пътуването или почивката. От тях има някакъв смисъл, но хората ги знаят само докато текат рекламите по Си Ен Ен и Евронюз. Администрацията никога не е най-подходящия субект за осъществяване на такива начинания, пък била тя и Европейската комисия” . Естествено, предупреждението може и да е пресилено, но не бива да забравяме, че безкритичното отношение в България на административно ниво особено към модерни „европейски” инициатива е твърде характерна нагласа. В този смисъл здравословното съмнение не би било излишно.

 

„ДИГИТАЛНИ БАЛКАНИ”: сръбският и гръцкият случай

Националният център за дигитализацията е създаден още през 2002 г. с цел дигитализиране на културното и научното наследство в западната ни съседка . Инициативата е подета от Археологическия институт на Сръбската академия на науката и изкуството (САНУ), Ахивът на Сърбия, Математическия факултет на Белград, Математическия институт на САНУ, Народната библиотека на Сърбия, Народният музей на Белград и Републикански институт за защита на паметниците на културата. Националният център е подкрепен и от Музея на кинотеката, Народният музей в Белград, Архивът на Югославия (или Архив на Сърбия и Черна гора) и Матица сръбска или при създаването му е планирано включването общо около 1500 институции . При формирането на центъра, както посочва Зоран Огнянович, един от основателите му, са били изведени следните основни цели: „Координация на работата размяна на идеи между институциите, занимаващи се с дигитализацията; следене на световните стандарти и създаване на съответстващи стандарти в Сърбия за дигитализация, научната обработка, опазване и представяне на националното-културно наследство; съгласуване на стратегиите и приоритетите на дигитализационните проекти; стартиране на процеса на дигитализация, устойчивост в нейното провеждането и  готовност за своевременна подготовка за пренос на дигитализираните ресурси в случай на поява на нови технологии” .

Предвидено е така изброените цели да се осъществяват чрез посочените от Огнянович средства, които считаме за полезно да цитираме изцяло:

„Формиране и работа на научни групи, в които биха се включили представители на един широк кръг от институции, свързани с науката и културата. В рамките на тези групи ще се решават въпросите, отнасящи се до разглежданата област.

Стандартизиране:

•    на организацията и формите на архивиране на различни видове източници (изображения, аудио, видео, текст), които са част от националното култирно богатство

•    при създаване и поддържане на локални бази данни в рамките на културно-научните институции, включени в дигитализационния проект

•    на протоколите на достъп до базите данни, съдържащи ресурси с културно-историческо значение с цел обединение на локалните бази данни на регионално и национално ниво

•    на оборудването за съхраняване, обработка и представяне на културно-научното наследство

•    защита от неправомерно използване или от увреждане на данните

Развитие на информационните системи и специфичните програми за осъществяване на посочените стандарти, привличане, конвертиране и включване на вече съществуващите бази данни, с които разполагат културните и научните институции, както и за научна, експертна и друг вид обработка на дигитализирания материал.

 Развитие на единна интернет мрежа, включваща националните научни и културни институции.

Запазване и поддръжка на дигитализираното културно-историческо наследство.

Осигуряване на непрекъснати постъпления на дигитализирани източници, свързани националното културно-историческо наследство както чрез осъществяване на посочените цели така и набавяне и разпределяне на парични средства.

Координиране на сътрудничеството между институциите в страната с други национални центрове от същия тип.

Ангажиране на научни екипи за осъществяване на проекти.

Развитие на мрежа от Интернет-презентации и CD и DVD издания на определени дялове от дигитализираното национално културно-историческо наследтво с цел показването му пред местната и чуждестранната, научната и широката общественост.

Образование чрез семинари, популярни лекции, публикации и изобщо чрез използване на медиите за разпространение на целите, техническите аспекти на проекта и използването на дигиталното наследство.

Изграждане на подходящ климат в който значението на културно-историческото наследство и институциите отговорни за него, ще бъдат по-правилно разбрани” .

    При създаването на Националния център за дигитализация в Сърбия са посочени следните основни фази в неговата работа: „картографиране на състоянието институциите, занимаващи се с опазване на националното културно-историческо наследство и техните нужди, установяване на стандарти в съответната област; развитие на идеен проект за всеобхватна национална информационна система за дигитализираното национално културно-историческо наследство; изработване на планове за преминаване към нови технологии в дигитализацияпта на националното културно-историческо наследство; развитие и тестване на програмни системи в едно по-тясно обкръжение под формата на пилотни проекти; определяне на стандарти за оборудване, икономически оправдани разходи за специфична техника, с която Центърът ще може да обслужва потенциалните си потребители, широко въвеждане на интернет в научните и културни институции; обучение на научни потребители организиране на съхранението и поддържането на дигитализираното културно-историческо наследство и т.н” .

Народната библиотека на Сърбия е част от Националния център за дигитализация в западната ни съседка, но въпреки това дейността ѝ заслужава специално внимание. За дигитализацията там научаваме най-лесно от електронната страница на библиотеката, на която е включен линк към дигиталния ѝ ресурс, дотъпен за потребителите . Дигитализирани са кирилски ръкописи, богата колекция народни песни, стари и редки книги, книги (този раздел включва произведения на големи имена на югославската и сръбската литература, публицистика и историография като, например Иво Андрич, Слободан Йованович и т.н.), картографска колекция, колекция гравюри и художествени произведения, фотодокументи, плакати, прокламации, ценни книжа, фонодокументи, каталози и библиографии и раздел „разни”, включващ сръбските конституции от 1835 до 2006 г., както и библиографска и археографска периодика. Изключителна ценност за изследователите на новото и най-новото време представлява колекцията с вестници и периодика . Частично или изцяло е сканирано и ъплоудвано във флаш формат съдържанието на 19 периодични издания. Подборът на дигитализирания материал е донякъде добре обоснован – дигитализирани са всички годишнини на най-важния сръбски вестник „Политика“, излизащ от 1904 до днес, който е изключително представителен за политическото и социално-икономическото развитие на Сърбия и Югославия през целия 20 век. Достъпни за броевете на вестника от 1904 до 1941 г. На сървъра на библиотеката с повече «нерегламентирани» усилия се открива и съдържанието на вестника в периода 1987 – 2004 г.  Останалите годишнини са сканирани и записани на дискове, като вероятно предстои ъплоудването им на сървъра и оттам публикуванмето им за свободен достъп в мрежата. Трябва да се подчертае, че в дигитализирането на «Политика», основен дял има помощта на собствениците на вестника – добре познатата и у нас германци от „ВАЦ”. Наред с това е дигитализирано съдържанието на интелектуалното списание «Зенит». Издание, което надхвърля рамките на балканския междувоенен авангард и спокойно може да се характеризира като явкление с общоевропейска значимост. Същевременно при избора на периодиката личи и случайния подход. Така например дигитализирано е изданието „Пчелар” (и освен него ще един „пчеларски” орган – Jугославенско – Напредно пчеларство) за периода 1898-2006 г.. Причината е във финансовата подкрепа, оказана от движението на сръбските пчелари, които са били изпълнени от благородното желание да видят своята дългогодишна трибуна онлайн.

Работата на сръбските колеги без съмнение е впечатляваща, най-малкото ако имаме предвид състоянието, в което до много скоро се намираше сръбската държавност и общество. Като недостатък на дигитализацията е липсата на възможност за браузване на съдържанието на дигитализираните материали по-ключови думи, теми и автори като цяло и що се отнася до пресата в частност, където да речем браузването на съдържанието по статии е изключително предимство.

В този смисъл пример за напреднала дигитализация на пресата и периодиката, като важен източник за обществено-политическата, социално-икономическа и културна история на една страна, е дейността на Националната библиотека на Гърция. Сайтът на библиотеката осигурява свободен достъп до едни от най-важните гръцки вестници за историята на страната в рамките на своята Дигитална колекция от вестници, наречена e-fimeris  . Е-fimeris е един от най-големите гръцки проекти за дигитализация на вестници. Чрез интернет се предлагат 220006 страници, които могат да се търсят хронологично. С помощта на OCR технология изследователят може да браузва съдържанието на всичките 220006 страници, намирайки определена статия или дума. По отношение на вестник „Елефтерия” потребителят може да браузва пълния брой от 944361 статии, които са достъпни. В „Ризоспастис” могат да се браузват 33 851 статии, които се откриват по заглавие или автор. За да се четат вестници е необходима последна версия на Adobe's Acrobat Reader, която както е известно е с безплатен достъп в мрежата. По-надолу е представена таблица взета от сайта на Националната библиотека на Гърция с имената на дигитализираните вестници, броят на дигитализираните страници, страниците с контекстуално значение, статиите, които могат да се браузват и годишнините, които са дигитализрани и качени в интернет.

Вестник    Дигитални страници     Страници с контекстуално търсене    Статии    Година

                ..от...    ..до...

ЕЛЕФТЕРИЯ    43.832    43.832    944.361    1944    1967

ЕМБРОС    77.793    77.793    -    1896    1917

РИЗОСПАСТИС    54.203    54.203    33.851    1917    1983

СКРИП    19.006    19.006    -    1893    1911

ТАХИДРОМОС (излизащият в Египет)    25.172    25.172    -    1958    1977

 

В края на този параград си позволяваме един цитат от многократно посочвания вече Зоран Огнянович: „И в съседните ни държави, [..] и в България например, съществуват подобни центрове [..] В България, в Института за математика и информатика към Българската академия на науките в сътрудничество с (www.math.bas.bg), в сътрудничество с Народната библиотека, Института за литература към Българската кадения на науките, Центъра по кирилометодиевистика, Американския университет в Благоевград, СУ „Св. Климент Охридки” и Пловдивския университет, се осъществява проект за Дигитализация на средновековни славянски текстове“ . Всъщност този цитат ни напомня колко ограничени могат да бъдат заключенията ни, когато повърхностно както стоят нещата с нашето проучване, се опитваме да представим един или друг чуждестранен случай. Рискува да изпаднем в положението сръбския колега, който вероятно в резултат от лични разговори с български колеги или чрез някаква информация в имтернет наивно вярва, че в България съществува сходен център, който е напреднал в процеса на дигитализация. Всъщност вече видяхме, че такъв наистина съществува и наистина виртуално. От друга страна обаче, все пак най-вярния ориентир за неуспеха или успеха на една дигитализация на културно-историческо и научно наследство е видимият резултат в интернет – в този смисъл има какво да се види като резултат от дигитализацията в Сърбия и Гърция.

 

Заключение

Изводите за дигитализацията в България не могат да претендират за изчерпателност, когато са направени само въз основа на едно подобно ограничено по обхват изследване, каквото е настоящето. Все пак се налага заключението, че процесът набира скорост едва в последните две години, независимо, че съществуващата литература по въпроса свидетелства за много по-ранен интерес на учените хуманитаристи у нас. В сравнение с водещите страни България изглежда изостанала. Балканското сравнение с едва два случая като гръцкия и сръбския също не е в наша полза, но все пак тук цепнатината не е чак толкова голяма и може да бъде запълнена. Един от основните проблеми, който трябва да бъде преодолян, се изразява в липсата на реално действащ Национален център по дигитализация (такъв изглежда има, но изглежда не работи или резултатите от дейността му не са видими). Ето защо, се оформят различни центрове, занимаващи се с дигитализация, между които не съществува особена координация (или поне до скоро не е съществувала). Най-успешен от тях или най-малкото с най-видими резултати, това е НБКМ. Въпреки критиките нейни електронни ресурси са достъпни онлайн.

Нов български университет също има приноси в дигитализацията, като тук още веднъж можем да посочим проекта за дигитализация на бившия партиен архив. Проблемът на този проект е в това, че дигитализационният ресурс не се попълва редовно, няма устойчивост и бъдеща перспектива. Засега едва ли той ще се превърне в дългогодишен проект, който да се оформи като основна референтна рамка за историята на социалистическия режим в България.

Друг център е СУ „Св. Климент Охридски”, в който водеща е Университетската библиотека, а известни резултати са постигнали Факултета за славянски филологи, Исторически факултет и ФКНФ. Спечелените през миналата година два проекта в областта на дигитализацията разкриват реална възможност пред СУ да започне координирана дигитализация, обхващаща множество факултети, научни и специализирани звена. В момента проектите обхващат главно ангажираните в областта на хуманитаристиката факултети и научно-изследователски центрове. Сръбският пример обаче показва необходимостта от най-широк интердисциплинарен подход, който да ангажира и т.нар. точни специалности. Заедно настоящият анализ би могъл да подпомогне дигитализационните проекти в СУ като подчертае необходимостта от сътрудничество с други институции, ангажирани в областта на образованието и заети с изучаването, съхраняването и популяризирането на националното културно-историческо наследство като целта трябва да бъде изграждане на действително работещ национален дигитализационен център, координиращ дигитализацията в страната и развиващ обвързаността на този процес със съседните страни и сходни проекти в Европейския съюз, САЩ, Русия и т.н. На първо време, обаче организирането и координирането на дигитализацията в рамките на голяма институция като Университета би било съществен успех.

Показателно, е че при доскорошната почти пълна липса на някакви съвместни усилия в областта на дигитализацията, всъщност немалка работа е извършена от напълно независими специализирани форуми, портали, сайтове – една част от тях са авторитетни литературни портали, като посочените в настоящето изследване. Дигитализираните от тях ресурси обаче могат да се използват и от други хуманитарни дисциплини като история, журналистика, социология, политология и пр. Друг съществен дял, това са форуми и сайтове с националистическа насоченост, които са извършили голям обем сканиране и ъплоудване в мрежата главно на исторически източници. Особено впечатление прави дейността на форум „Бойна слава”. За жалост липсата на каквито и да било стандарти ограничава бъдещето им използване в унифицирани национални бази данни.

В същото време сериозно внимание трябва да се обърне на въпроса за авторските права. По всичко личи, че голяма част от сайтовете, които представяме тук, са качили материали с неизяснен статут. Съществува широко разпротраненото мнение, че изданията до 1939 г. включително за със „свободни” права. Този въпрос внимателно трябва да се провери. Освен това дали примерно пропагандните прошури, издавани след 9 септември в българския случай имат авторски права и ако имат, то кой ги притежава? Изданията на „Партиздат” имат ли аворски права? На издателството на ОФ и т.н?

Накрая, но не на последно място, притеснение буди фактът, че дори и не чак толкова големия ресурс с дигитализирани културно-историческо наследство не се използва пълноценно, т.е остава непознат дори за специалистите. Този проблем е свързан с пренебрегването на поствизуализацията. Така, резултатите от дигитализацията не се популяризират в необходимата степен. Ако погледнем, примерно, студентските конспекти в Исторически факултет, то в много от тях едва ли ще открием кой знае колко дигитални ресурси качени на електронни дискове или в мрежата. Дори скромните резултати, постигнати в рамките на самия факултет не се използват пълноценно нито като учебни помагала и литература, нито като референции в научни публикации. Въпросът за поствизуализацията на дигиталните ресурси и бази данни е бива да се подценява, защото инак рискуваме процесът да се развива сам за себе си, без никакъв практически обществен ефект.

В по-общ план анализите показват, че електронната дигитализация на хуманитарното познание би допринесла едновременно за обогатяването на европейската хуманитаристика с повече национални частни случаи от една страна, а от друга страна би съдействало за по-бързото и по-ефикасното укрепване на общоевропейското съзнание. Наред с това дигитализацията създава голям ресурс, който да обслужва нуждите на електронното обучение, а поради бурното развитие на новите технологии мястото на последното в образователния процес непрекъснато ще нараства. Същевременно анализите сочат, че дигитализацията съдейства за мобилност на знанието и засилване на образователното сътрудничество между академичните институции.

Водещите изследвания показват, че при дигитализацията на хуманитарни ресурси технологията трябва да обслужва знанието, а не обратното. Технологията трябва да бъде разглеждана само като ценно средство за постигане на образователни и научни цели. Тя трябва да бъде използвана за подпомагане на хората в самите академични и образователни институции и между институциите, за да съдейства за изработване на нови пътища за сътрудничество в обучението, изучаването и изследването.

В същото време трябва да се премине от пилотни проекти към постоянни структури в областта на дигитализацията на хуманитарното познание. Трябва да се преодолеят сериозни психологически бариери и предразсъдъци по отношение на прилагането на новите технологии в хуманитаристиката и дейностите, насочени към нейната дигитализация да се признават от съответните научни и образователни институции като сериозен принос в развитието на обучението и изследванията в тях.

Днешният учен не би трябвало да пренебрегва факта, че в съвременното търсене на знания, вече разполага с голям брой нови възможности благодарение на развитието на технологиите.

Дилемата " Електронно управление на документите"

 

Аксел Лудеман,"Консултант корпоративни приложения" в HP IPG, обяснява защо увеличаващата се дигитализация на съдържанието означава все по-стратегическа роля за съхраняването на данни и електронното управление на документите

    

 

 

Можем да надзърнем в бъдещето на управление на документите всеки път, когато влезем във FaceBook или подобна мрежа за социални контакти, всеки път, когато свалим информация от Мрежата и всеки път, когато нова форма на видео по поръчка се представя по телевизията, за настолен компютър или мобилно устройство.

Електронното управление на документите може да се определи като употребата на компютърна система и софтуер за съхранение и следене на електронни документи и изображения, които първоначално са били на хартиен носител и са въведени чрез употребата на скенер за документи. Еволюцията на управлението на документите е неразделно свързана с различните поколения съдържание и поради тази причина бъдещето на приложението е най-вече дигитално.

Дигиталното съдържание еволюира в два ключови аспекта, които влияят директно на професионалната и потребителската среда.

Първо, от гледна точка на обем на съдържание, което се генерира. Според анализаторите на IDC, дигиталното съдържание ще се увеличи с 10 пъти в сравнение с 2006 г. Част от този ръст е приписван на социалните мрежи, наблюдателните камери, дигиталната телевизия, както и на нарастващото покритие на интернет в развиващите се пазари и навлизането на дигиталните камери.

На второ място е промяната на произхода на дигиталното и дигитализираното съдържание. В същото изследване IDC се фокусира върху сектора на финансови услуги. Днес той произвежда 6% от дигиталното съдържание, но се предвижда този дял да падне до 3% до 2011 г. Според IDC причина за това ще са увеличаващия се брой на електронните финансови транзакции и липсата на друга визуална и неструктурирана информация. От друга страна приложенията, базирани на образи, каквито са медиите и различните развлечения, ще увеличат своя дял с 50% най-вече поради превръщането на дигиталната телевизия и филми в стандарт.

Други сектори също увеличават потреблението си на дигитално съдържание – наптимер търговията и логистиката. Прогнозата се основава най-вече на употребата на контрол с радио-честотна идентификация (RFID) и с увеличаване на използването на софтуерните приложения CAD/CAM в строителния сектор. От друга страна с нарастването на онлайн транзакциите и електронното обслужване на клиенти публичният сектор и този на комуниалните услугите следват примера на финансовия.

 

Дигитализацията означава по-високи нива на съдържание, а не по ниски

Процесът на дигитализация не води до предполаганото намаляване на производството на документи на хартиен носител. Според анализаторите от Quocirca, дигиталната комуникация всъщност е довела до увеличаване на отпечатаните документи. Компанията за пазарни проучвания Lyra потвърждава тази тенденция посочвайки, че глобалният пазара на консумативи за принтери се радва на безпрецедентен ръст в периода 2000-2007 г.

Собствено проучване на HP за употребата на материали на хартиен носител на работното място също потвърждава тези факти. Според анкета, проведена сред малки и средни предприятия в Европа, въпреки нарастването на дигиталното съдържание, "класическите" инструменти  като написано или отпечатано слово все още са най-важната част при планиране и взимане на решения.

 

Прилагането на стратегия за управление на документите

Въпреки че публичният и финансовият сектор са на първо място по обработване на документи, като част от по-широк процес на управление на документите, другите сектори се развиват изключително бързо.

Както беше посочено по-горе, сектори като производство, логистика и търговия все повече и повече разчитат на дигиталното съдържание в техните операции.

Документооборотът и процесите на управление на документи са специфични за всеки сектор и всяка организация. Те се определя от процесите на производство и продажба, типа на взаимодействие с клиенти, нивото на отчетност и корпоративните изискванията.

 

 

Контрол на разходите е основната причина за навлизането на услугата "Управление на документите" в големите компании

 

С фокусирането на организациите върху коефициента "P/E" (печатно/електронно съдържание) управлението на документите ще заема все по-важна роля

 

 

Намаляването на разходите ще се превърне в основна причина за успех за прилагането на услугата "Управление на документите" през следващите 12 до 18 месеца и в мерило номер едно за нейния успех, споделя Аксел Луендеман, Консултант бизнес приложения в НР IPG.

 

Оперативната ефективност, корпоративните правила, сигурността и опазването на околната среда са основните фактори за развитието и разширяването на електронното управление на документите на бизнес ниво, пояснява Луендеман.

 

"Значението на тези фактори няма да се промени, но най-спешният въпрос за всички организации днес е намаляването на разходите и запазването на потока от приходи. Технологиите за управление на документите отговарят напълно и на двете изисквания", казва Луендеман.

 

Според проучване[1] на Асоциацията на професионалистите, работещи в областта на електронния документооборот и управление на информацията (AIIM) за 2008 г. "подобряване на ефективността" е бил най-важният бизнес мотив за електронно управление на документите, посочен от 32% от анкетираните. Следван от "по-бърз документооборот/реакция" с 28%. Фактори като "по-добро обслужване", "корпоративни правила" и "намаляване на разходите" са получили по-малко от 7% всеки.

 

Според Луендеман "намаляване на разходите" ще застане на първо място в списъка. на основните причини за прилагане на електронно управление на документите през 2009 г.

 

Придаване на ново значение на "P/E коефициента"

Според Луендеман управлението на документите е толкова примамливо най-вече поради продължаващото присъствие на отпечатани документи в работата на големите компании.

 

"Хартията все още създава грижи на компаниите. Като медия за съхранение и размяна на информация тя остава сравнително скъпа, несигурна и вреди на околната среда. Според анализаторите от Gartner, един стандартен документ се копира физически или електронно от 9 до 11 пъти, което струва около 18 долара; самите документите са около 20 долара, а възстановяването на изтрит или загубен документ - около 120 долара. Това е една много малка част от всички разходи за съхранение (в кабинети и работна площ) или доставка", казва Луендеман.

 

Въпреки това крайните потребители - клиентите или служителите - продължават да разчитат на отпечатаното слово, за да анализират, преглеждат и взимат решения. Според анализаторите от Quorica, дигиталната комуникация всъщност е довела до увеличаване на отпечатаното съдържание[2], а компанията за пазарни проучвания Lyra[3] описва ръста на пазара на консумативи за лазерни и мастиленоструйни принтери между 2000 г. и 2007 г. като "безпрецедентен".

 

 "Хартията остава незаменима част от документооборота, но с толкова много възможности за потенциално намаляване на разходите, организациите трябва да се фокусират върху оптимизирането на техният "P/E" коефициент. Това ще бъде основната движеща сила за прилагане на електронно управление на документите през следващите 12-18 месеца", добавя Луедеман.

 

Освен само по-малко използване на хартия и намаляване на свързаните с това разходи  стратегиите за управление на документите предлагат значителни ползи за околната среда. Големите предприятия трябва да работят и за разумна употреба на енергия, вода и други ресурси, без значение дали това са очакванията на заинтересованите страни или законови изисквания. Стратегиите за управление на документите  позволяват дигитален документооборот, с които значително се намаляват химическите отпадъци, консумацията на вода и енергия.

 

В индустрията НР IPG е лидерът в управлението на документите. Компанията доставя хардуер и софтуер, които позволяват на компаниите да управляват и оптимизират техния документооборот.

 

 

 

 

Ако искате да получите повече информация отностно предложенията за управление на документите на HP и/или интервю с представител на компанията за някои от аспектите, описани по-горе, моля не се колебайте да се свържете с: Мартин Маев, AMI Communications Bulgaria, т: + 359 2 989 51 15,

м: + 359 885 769 556, е: [email protected]

 

 

[1]Източник: AIIM State of the ECM Industry 2008 - http://www.aiim.org/ResourceCenter/Research/MarketIQ/Article.aspx?ID=34370

[2] Quocirca managed Print Services Market View (June 2008)

[3] Източник: Lyra: http://www.lyra.com/FreeResearch.nsf/de37e2107b3103558525701200679b43/7abdf7e700fd4504852574d700578c06?OpenDocument

 

 

 

Действия към документ
« Май 2012 »
Май
По Вт Ср Че Пе Съ Не
1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31
Вход


Забравена парола?
Нов потребител?
Вход

 
  • Създаден с Plone
  • Валиден XHTML
  • Валиден CSS
  • Секция 508
  • WCAG